|
|
Немско овчарско куче
1. Произход
През 1864 г. чешкият учител любител-палеонтолог Джейтелес
(Jeitteles) открива край град чешкия град Оломуц кости от куче от
4000-5000 г. пр. Хр. Подобни кости са открити по-късно в Австрия,
Померания, Вюртемберг, Швейцария, Италия, Холандия, Ирландия. Всички
са от времето на бронзовата ера в Европа. Източно от южните части на
Каспийско море, също са открити подобни кости. Те също са от
бронзовата ера, която във Вавилон и Мала Азия започва около 1500 до
2000 години по-рано, отколкото в Централна Европа. Като на пръв
откривател, честта да даде название на този тип кучета се пада на
Jeitteles. В памет и в знак на признателност към своята майка, той
дава названието "домашно куче на най-добрата майка". От 1872 г.
"бронзовото куче" става популярно в научния свят с името Canis
familiaris matris optimae. Повечето учени са на мнение, че то стои в
основата на европейските породи кучета, помагащи при пашата на
животните, като се допуска, че са възможни комбинации и с други
примитивни типове.
От XIV - XV век започва обособяването на породи кучета, общото между
които е удълженият формат на тялото, муцуна - равна или малко
по-дълга от черепната част на главата, здрави зъби с ножицоподобна
захапка, уши високопоставени и в повечето случаи стърчащи нагоре,
опашка - дълга и висяща. Най-съществените различия са по отношение
на дължината, цвета и структурата на космената покривка.
В Германия старият тип пастирски кучета е локализиран предимно във
Вюртемберг, Бавария и Тюрингия. Характерен породен белег на
вюртембергските кучета е дългата и извита като сабя опашка, която се
явява естествено продължение на гръбната линия, спуска се плавно
надолу и достига под скакателните стави. По отношение на космената
покривка разцветките са разнообразни. Баварските кучета имат среден
ръст, здрава конструкция на тялото и плавна, плъзгаща се ниско над
земята походка. Кучетата на Тюрингия са с най-импозантен външен вид,
който се обуславя от високо поставените, стърчащи нагоре уши и
космена покривка, наподобяваща тази на вълка.
2. Породоформиране
От осемдесетте години на XIX век започват да се срещат сравнително
изравнени по тип кучета със сходни външни белези. През 1882 г. на
изложба в Хановер са представени две "вълчи кучета". Това са
роденият през 1878 г. Kirass и роденият през 1879 Greif, който е с
бял цвят на космената покривка. Три години по-късно, на изложбата в
Ной-Брандербург, се появява и женско "вълче куче" - родената през
1878 г. Moreau. На 16. 12. 1891 г. група ентусиасти сформират
"Обединение Филакс" с основна цел - създаване на нова порода немско
куче. Появилите се разногласия между членовете на ръководството
стават причина през 1894 г. Обединението да прекрати своята дейност.
Капитан Риехелман Дунау и Граф фон Хан настояват за развъждане на
кучета за работа. На противоположната позиция е Фридрих Шпарвасер,
който се стреми да прокара идеята за селекциониране на красиви,
изложбени животни, без да се набляга на работните им качества. От
1896 г. д-р Герланд фон Хилдесхайм започва да обучава кучета за
работа в полицията. Негов последовател е капитан Шоенхер, който още
през 1886 г. Употребява куче при намеса на полицията в улични
безредици. По-късно кап. Шоенхер създава школа за обучение на
инструктори за работа със служебни кучета. Немското овчарско куче
дължи настоящия си облик на ротмистър Щефаниц (Max Emil Friedrich
von Stephanitz), кавалерист от армията на Бисмарк. Щефаниц (30. 12.
1864 - 22. 04. 1936 г.) Проучвал произхода на кучетата,
обособяването на отделните породи и качествата, на които те са
носители. Наблюдавайки работата на различните типове старонемски
овчарски кучета, техният интелект и прозорливост по време на паша на
овцете и в същото време абсолютно безстрашие, когато се налага да се
защити стадото или стопанина, Щефаниц трайно оформя критерия си за
новата порода немско овчарско куче като съчетание на прекрасен
екстериор и безупречни работни качества. На 03. 04. 1899 г. в
Карлсруе се провежда изложба. Победител в изложбата е Hektor
Linksrhein - оценен най-високо спрямо всички участващи кучета.
Щефаниц вижда в Hektor кучето, което трябва да постави началото на
новата порода. Купува го за 200 Марки от собственика му,
франкфуртския развъдчик Шпарвасер (Sparwasser), прекръства го на
Horand и му добавя името на собствения си развъдник "Графрат"
(Horand von Grafrath).
Роденият на 01. 01. 1895 г. Horand von Grafrath е регистриран като
първото "Немско Овчарско Куче". На 20. 09. 1899 г. във Франкфурт на
Майн е приет първия стандарт на породата. Той претърпява редица
корекции, допълнения и поправки през 1901, 1909, 1930, 1961, 1976,
1991 и 1995 години. Действащият в момента стандарт е от 23. 03. 1991
г. с редакция от 1993 г. и презаверявания през 1995 г. и 1997 г.
През 1899 г. се провежда и първата изложба на немски овчарски
кучета. През 1901 г. седалището на Обединението за немски овчарски
кучета се премества в Мюнхен. От 1921 г. главната квартира се
установява в Аугсбург, където се намира и в момента.
През 1902 г. се сформират клубове в Швейцария и Австрия, през 1910 -
във Франция, през 1912 - в Холандия и Белгия, през 1914 - в Чехия,
през 1919 - във Великобритания и т. н. На 22. 04. 1936 г. завършва
земния път на Щефаниц - човекът, който отдава всичко от себе си за
създаването на най-прекрасната, незаменима по своята универсалност
порода - немското овчарско куче. Започнало съществуването си само с
няколко човека, днес Обединението за немски овчарски кучета обхваща
следните деветнадесет Областни групи (Landes Gruppen - LG): 1.
Hamburg/Schleswig-Holstein; 2. Berlin-Brandenburg; 3. Niedersachen;
4. Waterkant; 5. Nordheinland; 6. Westfalen; 7. Ostwestfalen/Lippe;
8. Hessen-Sud; 9. Hessen-Nord; 10. Rheinland-Pfalz; 11. Saarland;
12. Baden; 13. Wurtemberg; 14. Bayern-Nord; 15. Bayern-Sud; 17.
Thuringen; 18. Sachsen; 19. Sachsen-Anhalt; 20. Meklenburg. В
изброените областни групи има обособени над две хиляди и триста
Местни групи (Orts Gruppen - OG) с повече от 120 000 души членска
маса. Областна група 16 (LG 16 Ausland) контролира дейността на
организациите, занимаващи се с немски овчарски кучета, членове на
Световния съюз на обединенията за немски овчарски кучета, но извън
територията на Германия. В племенната книга (по данни от 07. 09.
2001 г.) са записани 2 086 121 кучета. На 20. 11. 1997 г. в том 98
на племенната книга бе записано двумилионното немско овчарско куче.
Това е родената на 03. 09. 1997 г. Zari vom Augrund. Развъдчик е
Бернд Вебер от Бад Швартау. Всяка година на прегледите и изложбите
по екстериор се представят повече от 20 000 кучета. Над 70 съдии
определят екстериорните им достойнства. От 1966 г. е въведен контрол
за наличие на тазобедрена дисплазия. Над 1000 кучета ежегодно
преминават през преглед за преценка на племенната годност. До
началото на Първата Световна война породата се консолидира
благодарение на 3 основни линии - Dewet, Beowolf и Starkenburg. В
основата и на трите стои Хоранд и с всички той има различна степен
на инбридинг (близкородствено съешаване). От 1914 до 1918 г. изложби
не се провеждат. Подновяват се веднага след войната, през 1919. До
смъртта си, през 1936 г., Щефаниц е единственият, който контролира
състоянието на породата, определя кои ще са водещите разплодници и в
каква насока ще се развива селекцията. Последователно след него
Обединението за немски овчарски кучета е оглавявано от д-р Рьозебек
(1936-1947), Каспар Калцмар (1947-1956), д-р Функ (1956-1975),
Кристоф Румел (1975-1985), Херман Мартин (1985-1996). След смъртта
на Х. Мартин на 05. 09. 1996 г., Президент на Обединението (на
Световния съюз) става Петер Меслер, който е такъв до момента (2002
г.). На 17. 05. 1968 г. се основава "Европейски съюз на обединенията
за немски овчарски кучета (EUSV)". Същата година се провежда и
първият европейски шампионат за водачи на служебни кучета. През 1974
г. Европейският съюз, с участието на 36 държави, прерастна в
"Световен съюз на обединенията за немски овчарски кучета (WUSV)".
Първата международна изява на WUSV е организирането на шампионат за
немски овчарски кучета в Залцбург (Австрия) през 1975 г. В момента
Световният съюз на обединенията за немски овчарски кучета е
най-голямата организация по кинология в света. По брой на страните,
членуващи в нея, тя превъзхожда многократно Международната федерация
по кинология.
3. Стандарт на породата
Име:
Названието е Немско Овчарско Куче, което в различните държави се
изписва по следния начин:
1. Бразилия, Португалия - Pastor Alemao;
2. Великобритания, Австралия, Канада, Нова Зеландия, САЩ, Южна
Африка - German Shepherd Dog;
3. Испания - Pastor Aleman;
4. Италия - Pastor Tedesco;
5. Латинска Америка (испански говореща) - Ovejero Aleman;
6. Финландия - Saksanpaimenkoira;
7. Франция - Chien de Berger Allemand;
8. Холандия - Duitsche Herdershond.
9. Германия -
Deutscher Schaefer Hund
Общ Вид:
Немското овчарско куче е средно голямо. Височината при холката се
приема за височина на скелета. Идеалната височина за мъжките е 62,5
см, а за женските - 57,5 см. Допустимо е отклонение от ± 2,5 см.
Надхвърлянето на максималната височина или недостигането на
минималната височина намалява племенната стойност на немското
овчарско куче. Тялото е удължено, със силна и добре изразена
замускуленост. Костите и сухожилията са здрави. Съотношението
височина-дължина-постановка на крайниците-ъгъл на ставите е така
устроено, че осигурява пространствен и продължителен тръс. Космената
покривка трябва да предпазва добре от всички климатични въздействия.
Хубавата външност е желана, но да не е за сметка на
работоспособността. Половият диморфизъм трябва да е добре изразен.
Отговарящото на породните белези немско овчарско куче е
олицетворение на сила, подвижност и интелигентност. По неговото
движение и поведение проличава физическото и здравословното
състояние. Само опитен специалист може да установи качествата на
всеки индивид. Само специални арбитри могат да оценят характера на
немското овчарско куче, реакцията му при стрелба и да дават отлична
оценка само на тези кучета, които освен всичко това, са издържали и
изпит по послушност. Независимо от живия темперамент, немското
овчарско куче трябва да бъде лесно управляемо, да се приспособява
към всякаква ситуация и да извършва изискваните от него действия с
желание и готовност. Трябва да е смело и твърдо, решително и
безотказно в изпълненията и в същото време да е внимателно,
послушно, приятен домашен другар и безразлично към чуждите хора.
Нрав, особености на характера и способности:
Най-характерните черти на немското овчарско куче са неговата
съсредоточеност, безстрашност, управляемост, бдителност, вярност,
неподкупност, смелост, агресивност и твърдост. Тези качества го
правят универсално в своята ползователност. Силното обоняние,
съчетано с движение в нисък тръс, дава възможност на немското
овчарско куче да работи с ниско наведена глава, което го прави
изключително способно за следова работа.
Глава:
Дължината на главата е пропорционална на големината на тялото и
представлява 40 % от височината при холката. В общи линии главата
трябва да е суха, с умерена ширина между ушите. Ширината на главата
трябва да отговаря на нейната дължина. При мъжките е допустимо
главата да е малко по-широка, а при женските да е малко по-тясна.
Главата не трябва да е тежка или олекотена, изнежена или много
дълга. Челната част трябва да е леко изпъкнала, като браздата по
средата на челото трябва да е слабо забележима. Скулите образуват
лека извивка без да изпъкват. Челото, погледнато отгоре, се стеснява
постепенно от ушите към върха на муцуната. Дължината му е около 50 %
от дължината на цялата глава. Муцуната е клиновидна и суха.
Челюстите са добре оформени и силни. Устните са стегнати, сухи и
добре прилепнали. Носната гъба винаги е черна. Носната линия трябва
да е успоредна с продължението на черепната част.
Зъби:
Трябва да са здрави, силни и компактни (общо 42 зъба, от които 20 в
горната челюст и 22 в долната челюст). Захапката е ножицоподобна.
Недопустима е предна, задна или клещоподобна захапка, а също така и
по-големи разстояния между зъбите.
Уши:
Средноголеми, широки в основата, високо поставени, стърчащи нагоре,
заострени, насочени напред. Не трябва да са завити навътре. За
недостатък се приемат клепналите, скъсените, а така също и
насочените право нагоре уши. За недостатък се приема, когато кучето
при движение, а понякога и когато лежи, прилепва ушите си към
главата. До 6 месечна възраст, а понякога и до по-късно, ушите могат
да бъдат увиснали или завити навътре.
Очи:
Средноголеми с бадемовидна форма, леко косо поставени. Не трябва да
са изпъкнали. Цветът им е според цвета на космената покривка,
желателно да е тъмен. Погледът е жив, умен и самоуверен.
Шия:
Силна, без гънки и провисналости. Поставена е под ъгъл от 45° спрямо
хоризонталната линия. При възбуда се повдига, при движение в тръс се
навежда.
Тяло:
Във всички случаи дължината на тялото трябва да превишава
височината. Индексът на разтегнатост е около 110-117 %. Недопустими
са късите, квадратните и дългокраките кучета.
Гърди:
Гръдният кош е добре развит, но не е прекалено широк. Долната част
трябва да е изразена и дълга. Дълбочината на гръдния кош е около
45-48 % от височината при холката. Ребрата са добре оформени и
дълги. Не трябва да са бъчвоподобни или плоски. Гръдната кост е
малко под нивото на лактите.
Корем:
Умерено прибран.
Холка, гръб и поясница:
Гърбът и поясницата са прави и добре развити. Холката трябва да е
висока, добре изразена и плавно да преминава към гърба, без да
нарушава гръбната линия, която погледната откъм главата на кучето
трябва да е леко наклонена назад.
Крупа:
Дълга и леко наклонена под ъгъл около 23° спрямо хоризонталната
линия. Нежелана е късата, правата или силно свлечената крупа.
Опашка:
Богато окосмена, стигаща най-малко до скакателните стави. Не трябва
да е по-дълга от средата на метатарзусите. Недопустима е влачещата
се по земята опашка. Недопустими са отклоненията встрани. В покой
опашката виси надолу, а при възбуда се повдига, но това повдигане в
никакъв случай не трябва да надвишава мисленото продължение на
гръбната линия. Недопустимо е опашката да се носи извита над гърба
или да е купирана. Нейното нормално положение по време на движение е
умерена хоризонтална дъга.
Предни крайници:
Лопатката е дълга, поставена под ъгъл от 45°, плоска, прилепнала към
тялото. Раменната кост се свързва с лопатката под ъгъл от 90°.
Лопатката и рамото трябва да са силни, добре замускулени. Рамото и
подрамото имат по-скоро елипсовидна, отколкото кръгла форма. Лактите
са прибрани плътно към тялото - нито развърнати, нито вдадени.
Дължината на крака е 55 % от височината при холката.
Задни крайници:
Бедрената кост, погледната отстрани е свързана с подбедрото под ъгъл
от 120°. По-къса е от подбедрото. Бедрото е широко и много добре
замускулено. Скакателната става е силна и здрава. Метатарзусът също
е силен и здрав. Общо цялата задна част трябва да е силна и добре
замускулена.
Лапи:
Кръгли, къси, затворени и арковидни. Възглавничките са много твърди,
но все пак поддават под теглото на тялото, така че да омекотяват
движенията и да не нарушават тяхната плавност. Ноктите са къси,
здрави, тъмно пигментирани. Допълнителни (пети) пръсти на задните
крайници не се допускат.
Движения и ъгли на крайниците:
Немското овчарско куче се движи в тръс. Преместванията на крайниците
са в диагонална последователност - задният крайник се движи в
обратна посока с тази на предния крайник от същата половина на
тялото.
Крайниците трябва да имат такъв ъгъл, че да не нарушават гръбната
линия при движение. Задният крайник при движение трябва да допира
земята по средата на тялото. Предният крайник трябва да достига
същата дължина на крачката. Тенденцията към по-голям ъгъл на задните
крайници води до намаляване на здравината и издържливостта. При
правилно съотношение на височината към дължината на тялото и при
оптимална дължина на крайниците, движението е пространствено -
извършва се ниско над земята и създава чувство за непринуденост.
Движението на немското овчарско куче е с леко наведена напред глава
и слабо повдигната опашка. По време на движение се получава леко
вълнообразна линия от върха на ушите през тила и гърба до върха на
опашката.
Окраска:
Черна с равномерни кафяви, жълти до светлосиви петна. Тъмно закалена
(черен нюанс върху сива или светлокафява основа с отговарящи на това
по-светли петна). Изцяло черен цвят. Едноцветно сива. Сива с кафяви
петна. Допустими са, но нежелани бели петна по гърдите или светла
окраска от вътрешната страна на крайниците. Носната гъба при всички
видове окраска задължително е черна. Кучетата със слабо изразена
маска или без маска, с жълтиникави или изразено жълти (хищни) очи, с
бели петна по гърдите и от вътрешната страна на крайниците, с бели
нокти, светъл връх на опашката, се смятат за слабо пигментирани и
имат ниска племенна стойност.
Космена покривка:
По отношение на дължината бива 3 типа:
а/ Късокосместо немско овчарско куче -
колкото може по-гъста космена покривка с твърд и прилепнал към
тялото косъм. Главата, включително ушите, предния ръб на крайниците,
лапите и пръстите са късо окосмени. Космената покривка по шията е
по-дълга и по-богата. Задната страна на предните крайници и задните
крайници до скакателните стави са по-дълго окосмени. Върху бутовете
се образуват "панталони". Недостатък е много късата космена
покривка.
б/ Дългоравнокосместо немско овчарско
куче - отделният косъм е по-дълъг, неизравнен и най-вече - не винаги
е прилепнал към тялото. В ушната раковина, зад ушите, на задната
страна на лакетните кости и най-вече в слабинната област космената
покривка е по-дълга и образува кичури. "Панталоните" върху бутовете
са дълги и гъсти. Опашката е рунтава с подвес или т. н. "знаме" по
дължина на долната част. Дългата и права космена покривка е
нежелана.
в/ Дългокосместо немско овчарско куче -
косъмът е значително по-дълъг отколкото при дългоравнокосместите
кучета. Най-често той е мек и на гърба образува разделителна линия.
При дългокосместите немски овчарски кучета е понижена устойчивостта
спрямо неблагоприятните климатични въздействия. Дългата космена
покривка се приема за дефект. Такива кучета не се допускат до
разплод.
Основни недостатъци:
Нетипичност, слабо изразен полов диморфизъм, слаба нервна система,
сприхавост, флегматичност, понижена жизненост.
Крипторхизъм - едностранен или двустранен. Малки тестиси.
Недостатъци в телосложението. Мека (рехава) конституция.
Светли кучета, албиноси, непигментирана носна гъба.
Преразвити или недоразвити кучета, дългокраки, с много дълбок гръден
кош. Късокраки кучета. Всички недостатъци, влияещи върху правилното
движение на кучето.
Гръб мек, провиснал (седлест) или изпъкнал (шаранов).
Глава къса, недостатъчно клиновидна или много заострена.
Космена покривка мека, много дълга или много къса.
Уши неправилно поставени, полегнали или стърчащи право нагоре.
Забележка: Кучета, които са носители на
някои от тези основни недостатъци не се допускат до оценка по
екстериор и се изключват от разплодна дейност.
4. Немското Овчарско Куче в Германия
Първите три кучета, записани в Племенната книга на породата са
Horand v Grafrath, Marie v Grafrath, Schwabenmaеdle v Grafrath. През
1900 г., една година след създаването на Обединението за немски
овчарски кучета, се провежда първата изложба с излъчване на
победител на породата. Щефаниц определя за такъв сина на Horand -
Hektor v Schwaben, записан под № 13 в Племенната книга. Майка на
Hektor е родената през 1894 г. Mores Plieningen, която е кръстоска
между старонемската овчарска кучка Werra и вълк.
От Horand Grafrath започва главната линия на породата. Нейното
развитие преминава през Hektor Schwaben, Roland Starkenburg, Hettel
Uckermark, Klodo Boxberg, Utz Haus Schutting до Rolf Osnabrucker
Land. От Utz след 10 поколения започва линията на Marko Cellerland.
При Rolf родословното дърво се разделя на две, при което след 4
поколения се обособяват линиите на Canto Wienerau и Quanto Wienerau.
CANTO става родоначалник на линиите на Dingo Haus Gero, Fedor
Arminius и Canto Arminius. Линията на Fedor продължава чрез Mark
Haus Beck, а на Canto Arminius - през Tell Grossen Sand и Fanto
Hirschel.
От Mark Haus Beck се обособяват линиите на Nickor Holledau, Kimon
Dan Alhedy's Hoeve, Nutz Mochberg, Natz Steigerhof и Folemarkens
Jasso. Последната оформена линия, в основата на която стои
Folemarkens Jasso е линията на световния шампион за 1997 г. Lasso
Neuen Berg. Kimon Dan Alhedy's Hoeve стои в основата на линиите на
Qual Steigermuehle и на вице-световния шампион за 1997 г. - Karly
Arminius. QUANTO поставя началото на линиите на Uran Wildsteiger
Land и на Quando Arminius.
От Uran Wildsteiger Land се обособяват линиите на Arak Hohmannsfeld
и Yago Wildsteiger Land. Чрез Yago Wildsteiger Land линията
продължава към Ulk Arlett, който е родоначалник на линията на Jason
Haus Lacherom.
От Quando Arminius се оформят линиите на Enzo Burg Aliso, Ronny
Dajmant Dog и Odin Tannenmeise. Enzo Burg Aliso поставя началото на
линията на Gorbi Bad Boll.
От Odin Tannenmeise линията на Quando продължава чрез Zamb Wienerau
и Jeck Noricum.
От своя страна, Zamb Wienerau става родоначалник на линиите на Nero
Hirschel, Wobo Larchenhain, Lux Valdovin.
От Jeck Noricum се обособяват линиите на Visum Arminius, Apoll
Laacher Haus, Hobby Gletschertopf, Yassko Roten Matter, Iso
Kirschental
и Sasko Noriswand.
Някои от водещите развъдници са "Adeloga", "Aducht", "Arlett",
"Arminius", "Bad-Boll", "Batu", "Bergmannshof", "Blue-Iris" "Dan
Alhedy's Hoeve", "Ecknachtal", "Eremitenklause", "Grenzland",
"Hasenborn", "Haus Babilon", "Haus Beck", "Haus Dexel", "Hirschel",
"Holledau", "Huhnegrab", "Kirschental", "Klostermoor", "Lechtal",
"Natoplatz", "Neuen Berg", "Neuzenlache", "Noriswand", "Piste
Trophe", "Schwarzen Zwinger", "Teutonicus", "Trienzbachtal",
"Wiesenborn", "Wienerau", "Wildsteiger Land", "Zollgrenzschutzhaus",
"Zwillingen".
По време на Втората Световна война селекцията с породата замира, но
още с първата изложба, през 1946 г., е даден нов тласък. През 1947
г. се провеждат две изложби (в Хамбург и в Щутгарт), на които, както
и през 1946 г., шампион не е излъчен. За пръв път, след Втората
Световна война, породата има шампион през 1955 г. на изложбата във
Франкфурт. От 1974 г. до 1977 г. включително, почетното първо място
също остава незаето. В периода от 1978 г. до 1995 г. по два пъти
стават световни шампиони Натан Пелцтиерфарм (1981, 1982), Уран
Вилдщайгер Ланд (1984, 1985), Куандо Арминиус (1986, 1987), Фанто
Хиршел (1990, 1991).
5. Немското Овчарско Куче "ГДР-ТИП"
Немските овчарски кучета "ГДР-тип" имат здрава костна система, добра
замускуленост, силна пигментираност. В същото време почти всички
кучета клонят към по-груба конституция. Голяма част от
представителите на породата се характеризират с къса крупа и
неперфектна заъгленост, особено на задните крайници. Показват добри
работни качества, но това не е достатъчно, за да се повиши
развъдната им стойност. Основната причина за изостаналостта на
селекцията в бившата ГДР бе плод на тоталитарната комунистическа
идеология. Подобно на съветските "капацитети", източногерманските
кинолози с промити мозъци, които на всичко отгоре бяха и военни, не
можеха да си представят, че ще ползват знанията на Западната наука,
която е капиталистическа, следователно - "гнила, замираща и
ненаучна".
След обединението на Германия женските немски овчарски кучета "ГДР
развъждане" бяха заложени частично в селекционната програма. Целта
бе да се освежи кръвта с представители от непознати и неизползвани
до момента линии. Към мъжките бе проявена абсолютна резервираност
относно дейността им като разплодници. Все още се допускат до
участие в изпитания за проверка на служебните качества. Могат да
участват в размножителния процес, но само за производство на
"работни" кучета, които не се вписват в Племенната книга на
Обединението. В развъдната програма по кинология на Обединението за
немски овчарски кучета е отбелязано в рамките на следващите няколко
години т. нар "ГДР-тип" да бъде напълно претопен, за който в единна
Германия вече не се говори.
6. Немското Овчарско Куче по света
а/ Немското
овчарско куче в САЩ
Първото немско овчарско куче, Mira v. Offingen, е внесено от
Германия през 1906 г. Няколко години по-късно, през 1913 г., група
от 26 любители на породата основават "Клуб за немски овчарски кучета
на Америка" (The German Shepherd Dog Club of America - GSDCA). Под
влияние на Англия и Франция, по това време породата се популяризира
под името "елзаско овчарско куче" или само "елзасец". Недостатъчният
изходен материал не позволява да се води сериозна селекция.
Получените хубави кучета, местно развъждане, са спорадично явление.
През 1914 г. в САЩ попада Apollo v Hunenstein. Безпорно признат за
"истинско" немско овчарско куче, той оправдава определението, което
американците му поставят. По-късно, през 1919 г. и през 1923 г.,
Аполо е експониран на изложбата на победителите в Германия и двата
пъти заема първо място.
От 1920 г. породата в САЩ започва да се развива на базата на
водещите европейски (германски) линии. През 1930 г. официално се
въвежда името "немско овчарско куче" (German Shepherd Dog). Много
кучета, победители на Германия, вземат участие в изложбите на
Америка. В САЩ се появява "кръвта" на Erich v Grafenwert, Klodo v
Boxberg, Utz v Haus Schutting и др. Благодарение на огромния
потенциал, за кратко време поголовието на немското овчарско куче се
увеличава. Появяват се и уклони, които довеждат до изменение на
типичния вид на породата. Все повече започва да се среща
"американското" немско овчарско куче. Това са изключително красиви,
атрактивни животни, които пленяват погледа, но нямат никаква
практическа стойност.
Обособява се така наречения "шоу" тип, който се налага като модна
тенденция и става причина сериозните развъдчици да гледат на
немското овчарско куче като на нещо некачествено, негодно за
предназначението си като служебно куче.
През 1957 г. малка групичка любители от Санта Клара (Калифорния),
която не възприема подкрепяните от Американския кенел клуб модни
тенденции в развъждането на немското овчарско куче, започва да
работи по собствена програма. Целта е да се запази екстериорния
облик на породата, без да се нарушават работните качества. През 1958
г. се основава първия "Шутцхунд клуб на Америка". Това е формация от
любители, които се придържат плътно към немския тип на развъждане и
обучават кучетата си по методиката Шутцхунд (Schutzhund).
През 1960 г. американските ентусиасти имат възможността да видят
уменията на куче, обучавано по същата методика в Германия. На 22.
06. 1966 г. Кметството на Санта Клара спонсорира провеждането на
първите Шутцхунд-изпитания. Елементът "работа по следа" до този
момент не е включен поради неувереността на участниците, че ще могат
да се справят. Изключително високите резултати, които кучетата
постигат, вдъхват оптимизъм. Американските любители коригират
приетите от тях правилници по абсолютно подобие на германските.
Започва усилена тренировъчна дейност. В същото време, селекционният
процес не се изоставя на заден план и всички кучета са сполучливо
съчетание на екстериор и работни качества. За няколко години на
територията на САЩ се обособяват множество шутцхунд клубове, които
поставят началото на "Обединени Шутцхунд Клубове на Америка" (United
Schutzhund Clubs of America).
За разлика от Клуба за немски овчарски кучета на Америка,
Обединените шутцхунд клубове на Америка поддържат класическия тип на
немското овчарско куче. Показател за това е, че във всички
шампионати на Световния съюз (WUSV) те заемат отлични оценки, а в
последните години - и призови места в световните изложби по
екстериор.
б/ Немското овчарско куче във Великобритания
В началото на века най-популярната служебна порода кучета в Англия е
ерделтер. През 1914 г. на британските острови са внесени първите
немски овчарски кучета, но остават незабелязани. Нещо повече,
регистрирани са под съвсем безличното название "чуждестранни
овчарски кучета". След края на Първата Световна война, връщащите се
от фронта войници разнасят славата на "елзаското вълче куче". С това
име породата е регистрирана в Британския кенел клуб. През 1919 г. се
основава клуб на любителите на елзаски вълчи кучета. По-късно думата
"вълче" е заменена с "немско", а от 1970 г. официалното название на
породата е "немско овчарско куче" (German Shepherd Dog).
Селекционната работа се води в множество местни клубове, обединени
от German Shepherd Dog League of Great Britain. Все още в отделни
райони на Великобритания битува названието "елзаско овчарско куче".
Няма и единност в селекционните програми. Причината е, че Британския
кенел клуб не иска да отстъпи монопола си в кинологията. Като
организация, доближаваща се по своя стил на работа до Американския
кенел клуб и до Международната федерация по кинология, проявява
консервативност относно тенденциите на развъждане и екстериорно
излъчване при немските овчарски кучета. Това, на което най-много се
набляга е външността за сметка на работните качества. При
определянето на шампиони не се вземат под внимание завоювани степени
от изпитания, подчинени на WUSV, а водещ критерий остава красивият
вид на кучето. Друга причина, поради която развитието на породата
във Великобритания е сравнително най-екстензивно, са строгите
ветеринарномитнически закони. Изискванията при внасяне на кучета в
Обединеното кралство съдржат изключително много формалности по
отношение на ваксинации, задължителни карантинни периоди и т. н.,
което трудно може да бъде преодоляно от масовите любители на
породата.
в/ Немското
овчарско куче в Австралия
Първото немско овчарско куче в Австралия е внесено през 1923 г. Това
е роденият през 1921 г. Aribert v Donauberg. До 1929 г. са
осъществени 60 вноса на немски овчарски кучета, предимно от
Великобритания. През 1929 г. правителството на Австралия издава
закон, който просъществува до 05. 03. 1974 г. и е един от
най-пагубните за кинологията. Според него, всички внасяни в
Австралия немски овчарски кучета трябва да се кастрират, за да не
могат да се кръстосват с диви кучета динго - най-големия бич за
овцевъдството. За повече от 40 години породата остава изолирана и
развъждането е по затворени линии. Отделни нелегални внасяния на
немски овчарски кучета са извършвани през Нова Зеландия, но те не
успяват да изменят австралийския тип.
През 1960 г. десет любители на породата основават (тайно) клуб за
немски овчарски кучета - German Shepherd Dog Council of Australia
(GSDCA), но сериозната селекционно-развъдна дейност започва след
отмяна на нелепия закон за кастрация.
През 1987 г., под егидата на GSDCA, се провежда първата изложба,
която изцяло е подчинена на правилниците на Световния съюз на
обединенията за немски овчарски кучета.
Макар и най-отдалечена, Австралия със сравнително бързи темпове
"догонва" водещите в селекцията държави. Все още е най-тясна
връзката с Великобритания, но тя се крепи преди всичко на
политико-икономическа основа. По отношение на немските овчарски
кучета се увеличава вносът на качествени животни от Аржентина и
други латиноамерикански държави. Много австралийски немски овчарски
кучета имат кръвна връзка с Япония, която трайно се оформя като
монополист на породата в Азия. През последните няколко години,
въпреки голямата отдалеченост, в Австралия се забелязва сравнително
интензивно внасяне на кучета директно от Германия.
Развитието на породата в Австралия, се отразява ползотворно и на
селекцията, която се провежда в Нова Зеландия. Тенденцията на
развъждане на немски овчарски кучета, които по тип все още стоят
по-близо до британските кръвни линии от 60-те години, започва да се
изменя. В момента немските овчарски кучета в Нова Зеландия все
повече се доближават до съвременния облик на породата. Макар и вече
отдалечени във времето, трайни следи в развъждането са оставили
линиите на Heiko v Burg Hausbrunn (Nick Wienerau x Connie Burg
Hausbrunn), Kay Filsperle (Natz Hasenborn x Birke Filsperle), Derby
v Larchenhain (Uran Wildsteiger Land x Quanda Larchenhain) и др.
Всички са директен внос от Германия.
7. Белите и черните немски овчарски кучета
Белите немски овчарски кучета не са новост в селекцията на породата.
Дядото на Horand v. Grafrath по майчина линия е с бял цвят на
космената покривка. През първите етапи от консолидацията на породата
често срещано явление е раждането на бели немски овчарски кучета от
нормално оцветени родители. Дискриминацията над тях настъпва след
смъртта на Щефаниц, а с корекцията на стандарта от 1960 г. те
окончателно са отхвърлени като цветови вариант.
Селекцията на белите немски овчарски кучета се провежда в САЩ. През
1913 г. Ан Трейси (Ann Tracy) основава The German Shepherd Dog Club
of America. Първите немски овчарски кучета, попаднали на
американския континент са нейни. Те са най-добрите за времето си,
нормално оцветени, но някои дават потомци с бял цвят. Един от тях е
роденият през 1917 г. Stonihurst Edmund. Той е първото официално
регистрирано в Американския кенел клуб бяло немско овчарско куче.
"Златната година" за немските овчарски кучета в САЩ е 1923, когато
Жералдин Рокфелер започва да проявява интерес към породата. Свръх
богатата дама купува много хубави кучета от Германия, потомци на
водещи разплодници. В собствения си развъдник "Giralda" тя
селекционира три типа немски овчарски кучета според цвета на косъма:
нормално оцветени, абсолютно черни и чисто бели. Интересът към
белите немски овчарски кучета е променлив. Настъпват периоди на
забрава. От 1960 г. започва "вторият живот" на породната
разновидност. През 1964 г. в Сакраменто (Калифорния) се сформира
първият клуб на любителите на бели немски овчарски кучета. От 1969
г. започва да функционира национален клуб, а през 1977 г. се
основава международният клуб за бели немски овчарски кучета (White
German Sepherd Dog Club International - WGSDCI).
Напълно нормално е немските овчарски кучета да имат абсолютно черна
окраска, което има своето генетично обяснение. Тя е позволена от
стандарта и не се отчита като породен недостатък. В нашата страна
черно оцветените немски овчарски кучета (в повечето случаи
нечистопородни екземпляри) се популяризират с названието "канадски
вълк". Такава порода не съществува. По-находчиви и комбинативни
кучетъргаши преминаха на друг вариант. Те предлагат черните немски
овчарски кучета (особено дългокосместите индивиди) като
представители на породата грьонендал - вариант на белгийското
овчарско куче.
Голяма част от привържениците е развъдчиците на немски овчарски
кучета с класическо оцветяване развиват теории, че както белите,
така и черните немски овчарски кучета са непригодни за служебна
работа. Това не е вярно и може да бъде подкрепено с множество
примери. Друг е въпросът, че селекционерите на бели или черни немски
овчарски кучета понякога игнорират всичко останало и наблягат
единствено на цвета. В този случай потомците на такива кучета
наистина губят определеното им от селекцията предназначение и се
превръщат единствено в модна атракция.
8. Старонемските овчарски кучета
Нормално явление, което има своето генетично обяснение, е раждането
на дългокосмести немски овчарски кучета от напълно нормални
родители. За разочарование на техните собственици, такива кучета не
се признават от стандарта на породата и не се допускат до участие в
селекционния процес. За да се движат в крак с някакви алогични
разбирания за породообразуване, порода и чистота на породата,
собствениците на дългокосмести немски овчарски кучета прекръстиха
любимците си на "старонемски овчарски кучета". Дългокосместото
немско овчарско куче не е нищо друго освен дългокосместо немско
овчарско куче. Общото между него и старонемските овчарски
(пастирски) кучета е единствено в изключително далечното генетично
родство.
В момента в Германия има запазени и съществуващи като самостоятелно
обособени пет автохтонни (аборигенни, местни) породи, обединени в
един стандарт под общото название "старонемски пастирски кучета".
Стандартът е доста схематичен, с много условности и вариращ в
екстериорните показатели в широки граници. Така например, по
отношение на теглото се посочва от 18 до 45 кг. Цветът на космената
покривка може да бъде жълт, червен, сив, черен и т. н. Някои от
породите фенотипно наподобяват немското овчарско куче, други са
много по-близо до белгийските овчарки, а шафпудела сам подсказва от
името си до коя порода най-много се приближава по своята външност.
Старонемските пастирски кучета са обединени в своя "Организация за
развъждане" (Arbeitsgemeinschaft zur Zucht Altdeutscher Hutehunde -
A.A.H.), която не членува нито във VDH, нито във FCI и няма никакви
допирни точки с WUSV.
9. "Източноевропейската овчарка"
В Русия немски овчарски кучета се внасят за пръв път през 1904 г.
През октомври 1908 г. в Санкт Петербург се основава "Общество за
поощрение използването на кучета за полицейска и стражева работа".
Първата Световна война и метежът на болшевиките почти унищожават
служебното кучевъдство. Неговото възраждане започва от 1922 г.
Комунистическите управници прозират истината, че немското овчарско
куче е не само незаменимо в редица военни действия, но може да бъде
и гаранция за стабилността на създадената от тях тоталитарна
политическа формация.
От 1924 г. към различни предприятия и учреждения започват да
действат школи за обучение и развъдници. Организират се доброволни
военизирани отряди от "надеждни граждани", които развъждат, обучават
и предоставят на армията немски овчарски кучета. В периода от 1924
г. до 1936 г. в Съветския съюз се внасят от Германия неголеми групи
кучета. На тяхна основа се обособявава източноевропейският тип на
породата. Затвореният начин на развъждане, без постоянно
"освежаване" на кръвта, провежданият отбор и подбор по външни
показатели, които трябва да помогнат за създаването на "голямо (в
буквалния смисъл) куче, продукт на Велика страна", са причина да
настъпят необратими фенотипни изменения. Получават се екземпляри,
които наподобяват немското овчарско куче единствено по високо
поставените, стърчащи уши. Мегаломанските амбиции на управляващите
комунисти довеждат и до следния куриоз: През 1951 г. се решава
немското овчарско куче (съветско развъждане) да бъде прекръстено на
"източноевропейска овчарка". Недопустимо е Великата държава
победител да използва породата (и името) на държава, която е
победила. През януари 1964 г. Президиумът на федерацията за служебно
кучевъдство в СССР утвърждава стандарт за "източноевропейска
овчарка". През 1970 г. И 1972 г. се извършват добавки към стандарта,
а последната му редакция е утвърдена през 1976 г. от ЦК на ДОСААФ в
СССР (ДОСААФ - Доброволна Организация за Съдействие на Авиацията,
Армията и Флота).
"Вятърът на промяната" в бившия комунистически блок, тласнат от
"перестройката" на Горбачов, започна да се отразява положително и на
закостенялата съветска кинология. От 01. 01. 1990 г. на територията
на бившия Съветски съюз е в сила единствено оригиналният стандарт на
немското овчарско куче. Порода "източноевропейска овчарка" не
съществува !
10. Теории относно названието на породата в
нашата страна
В монографиите ни за немското овчарско куче (Атанасов, 1996,
Атанасов, 1998) бяхме изложили становището си около названието на
породата. Тъй като темата продължава да е актуална, отново
поместваме част от текста.
Селекцията не позволява да се превеждат имената на породите. Вярно
е, че при изговарянето на някои езици това е допустимо, но винаги
запазвайки оригиналния начин на произнасяне.
В стандарта породата е записана "немско овчарско куче". Именно
"немско", а не "германско". Вторият начин на изговаряне и изписване
в момента предизвиква най-голяма полемичност. Ако реално на въпроса
се погледне от филологична, стилова и етимологична гледна точка,
проблем не съществува. Но тъй като българинът наистина е закостенял
по природа и трудно може да прозре правилността на това, което му се
поднася, за разнищването на въпроса би трябвало да се проведе
езиковедческа научна дискусия.
Както вече сме писали, наш принцип е по спорни въпроси да не
полемизираме напразно, особено когато опонентите са предубедени и
нямат желание да възприемат. Ние развиваме своите теории без да
ангажираме никого с тях и без да го заставяме да се съобразява с
мнението ни. Предоставяме всичко на личния избор, изграден според
нивото на интелигентност.
На всички славянски езици използваната дума е "немско". Същото е
положението и на унгарски език (Nemet Juhaszkutya). При някои от
романските и германските езици (но не и в немския) се е наложил
варианта "германско" или "алеманско" със своите модификации (виж
названията на породата в началото на стандарта). И в двата случая се
касае за исторически приета форма на название, която се базира само
върху част от немските племена, а именно германите или още -
алеманите.
За да бъдем по-прецизни искаме да споменем само няколко германски
племена. Това са: алемани, бургунди, веди, готи, свеви, фризи и др.
От своя страна свевите са събирателно название на племенен съюз,
съществуващ още през 58 г. пр. Хр. Този племенен съюз е обхващал
следните германски племена: маркомани, квади, хермундури, семнони,
лангобарди. Първоначално са населявали територията около днешния
Бранденбург. Бургундите са старогерманско племе, което впоследствие
се установява по поречието на р. Рона в Югоизточна Франция. Готите
също са древен народ от германско потекло, установил се първоначално
около устието на р. Висла и крайбрежието на Балтийско море. Ведите и
Фризите са самостоятелни германски племена, които постепенно се
претопяват между другите германи. Алеманите са голяма конфедерация
между германски племена, обособена около V век и установена по
бреговете на р. Рейн. Нашето мнение е, че за немска нация може да се
говори едва от 1517 г. с настъпване на Реформацията. Първата
сериозна стъпка в това отношение прави Мартин Лутер (1483-1546 г.).
С превода на Библията на съвременен немски език Лутер съдейства за
обединяването на диалектите, запазени от времето на различните
германски племена и обособяването на единна немска нация. В своята
книга Understanding of the Bible, членът на лутеранския евангелски
синод Roland Elke (1977 г.) Пише следното: "С превода на Бибилията
на немски език през 1534 г. Мартин Лутер накара германците да
проговорят на немски". |
|
