КЪМ НАЧАЛОТО

Боксерите

Боксерът има среден ръст, с красива горда осанка, показваща сила и издръжливост. Движенията му са елегантни и енергични. Когато бяга, развива голяма скорост. Висок е от
53 до 63 см и тежи от 25 до 32 кг. Има къси, твърди, прилягащи плътно към тялото косми. Оцветен в кафяво или бежово, като понякога се срещат екземпляри и с тигрова окраска. Характеризира се с атлетично телосложение с квадратен формат ( височината при холката е равна на дължината на тялото) и къс, прав, широк гръб. Главата е широка и мощна, с изразена прогения (издадена напред долна челюст). Муцуната е притъпена, добре развита, с черна носна гъба и широко отворени ноздри. Бърните са увиснали. Ушите са високо поставени, като в някои страни част от тях се копират в ранна възраст. Очите са тъмнокафяви. Шията е много добре замускулена. Гърдите са дълбоки, коремът е леко прибран. Крайниците са със силно развита мускулатура, лапите са средно големи, овални със сводести пръсти. Опашката е високо поставена; копира се в ранна възраст. Космената покривка е къса, лъскава, твърда и гъста. Окраската е червеникаво-жълта, златистожълта или ръждиво-жълта, като се допускат бели петна на гърдите, главата и краката ( но не повече от 1/3 от цялото тяло). При тигровите боксери тъмните ивици трябва ясно да контрастират на основния фон ( без да се допират). Главата е с тъмно лицева маска.

Произход

Най-напред боксерът бил създаден в Германия като граничарско куче. Кръстоска е между молоски дог, мастиф, английски болдог, брабантско бойно куче и стара немска порода буенбайцер (кучета бикоборци от арените на средновековието). Целта била да се получи порода за лов на едър дивеч както и за популярните по това време борби с бикове. Наименованието боксер е въведено след
1860г. До края на XIX век кучетата от тази порода са били много по-едри и тежки и приличали повече на дога, отколкото на съвременния боксер. За пръв път породата била демонстрирана на киноложка изложба в Мюнхен през 1893г., а две години по късно в Германия бил учреден клуб на любителите на боксера и поставено началото на чистопородно развъждане. Още през 1905г. бил изработен първият и стандарт, но постепенно той претърпял промяна с тенденция за олекотяване на породата. През 1921г. боксерът е признат за служебно куче, доказало превъзходните си качества за полицейски цели. През 1925г. МФК официално е утвърдила стандарта на породата, който почти не се е променил до наши дни. Дълго време то е било малко познато в другите страни. В края на Втората световна война английски и американски войници, връщайки се по домовете , са взели със себе си и кучета от тази порода и за кратко време то става много известно. Чрез целонасочени кръстосвания е създаден днешният боксер-куче, което може да подуши и открие контрабандисти, да охранява големи пространства и да бъде много полезно на полицията. То притежава всички качества на куче пазач. Готово е с ентусиазъм, смелост, висок дух и контролирано да защитава своите стопани и техните интереси

 

храна

Едно от най важните условия, осигуряващо нормални телесно състояние, бременност, лактация, растеж и продължителност живота на кучето, е пълноценното балансирано хранене, което безспорно най-добре се постига с готовите храни. Количеството на състава на храната се определят от породата, телесната маса (теглото) на кучето, периода на отглеждане, сезона, степента на натоварване, енергийните нужди, възрастта, пола и др.

За осигуряване на нормална жизнена дейност на кучешкия организъм в храната трябва да се съдържат достатъчно количество белтъчини, мазнини, въглехидрати, минерални вещества и витамини.

За набавянето на тези суровини в кучешката храна трябва да присъстват разнообразни продукти. На първо място седят месните продукти ( черен и бял дроб, сърце, далак и черва) от тях кучето набавя дневната си дажба. Максималната дажба е около
1кг в зависимост от годините.

Също така в храната трябва да присъстват зеленчуци, зърнени храни от които кучето набавя нужните минерални вещества. Важно за едно куче е храната на плодове от които да набавя нужните витамини