Sheltie: описание на кучетата, цветови вариации и особености на съдържанието

Sheltie или Shetland Sheepdog е миниатюрна порода кучета, която е популярна в Англия и Шотландия., Неговите представители се различават от роднините си с малкия си ръст, ярки и многостранни цветове, както и с невероятно активен и весел характер, които заедно правят кучето идеално за поддържане на дома.

Трудно е да си представим, но родината на тези необикновени кучета, която понякога може да се намери на руските улици, е далечната Шотландия. Той е бил на Шетландските острови преди няколкостотин години, далечните предци на тези кучета са се качили на корабите на имигрантите от континента. Тези животни бяха използвани за подпомагане на овчари, охрана и ходене на животни. Плодородната шотландска растителност и просторните планински долини са се превърнали в идеално пасище за отглеждане на дребни преживни животни: овце и кози.

Например, с шпица, от който тези кучета получават меко и пухкаво палто, както и разнообразие в цветовете. С течение на времето тези овчарки вече бяха умишлено пресечени с представители на други породи, за да наследят някои външни или физически качества. Според някои данни следните породи кучета са участвали във формирането на породата Sheltie: Гранична коли, крал Чарлз спаниел, Шипърке, исландски и гренландски овчарски кучета.

Първоначално предците на шелтите са били използвани изключително за пастирски дейности - малките размери позволявали на тези кучета свободно и бързо да се справят със средните стада овце. Шелетите не само наблюдаваха отбитите овце, но и помогнаха да забият цялото стадо в края на работния ден от мястото на паша до падока, като информираха овчарите за пристигането на стадото.

Шелти бяха перфектното овчарско куче за шотландските земи - те имаха леко, но силно тяло и силни крака, които им позволяваха да се движат бързо дори в най-трудните зони. Освен това, дългите коси на тези кучета им позволяват успешно да издържат на мокрия шотландски климат и значителни температурни капки.

Повратният момент при формирането на тази овча кучешка порода е началото на 19-ти век, когато по-големи и по-силни породи овце се отглеждат с развъждане. Новите породи намериха истинско усещане сред британските фермери: тези хора бяха по-трайни, големи и здрави. Въпреки това, това изключително негативно се отрази на разпространението на Shetland Sheepdog кучета.

Факт е, че новите индивиди са по-капризни и по-силни от предишните породи и затова много овце просто отказват да се подчиняват и да се подчиняват на малките растителност. Това доведе до почти пълното изчезване на шелтите в Шотландия. Скоро вместо тези кучета стада започват да се защитават от по-силни и по-големи кучета - специално отглеждани овчарки-пастири.

Активното възстановяване и развитие на Shetland Sheepdogs пое точно Британските развъдчици. Първият клуб от тази порода е основан през 1908 г. от британския селекционер Джеймс Лога в столицата на Шетландските острови Леруик. Логите не само отвориха клуба по порода Шелти, но и се опитаха да стандартизират тази порода.

Според първоначалната идея, тези кучета трябваше да носят името "шотландски коли", но това име е подложено на негативни критики от собствениците на чистокръвни коли. В бъдеще на тези кучета беше дадено друго име. - Шетландски овчаркикойто се използва и до днес.

В началото на 20-ти век първите Shelties бяха донесени в Северна Америка, където те бяха широко разпространени сред американските кучета за кучета и развъдчици на декоративни породи кучета. За съжаление, самоличността и официалният статут дойдоха при тези кучета едва след Втората световна война (1948 г.). Преди това нито една американска или британска кинологична асоциация не се осмеляваше да даде на тези кучета официален статут поради твърде голямата външна прилика на тези кучета с породата на коли. Въпреки по-късното признаване, стандартът на тези кучета бе окончателно формиран от 1914 година.

На територията на Русия тези кучета се появяват едва през 90-те години на XX век. Въпреки необичайните екстериорни и атрактивни външни данни, шелти не получи много популярност, както и коли.

За неопитен селекционер е лесно да обърка Shelties и Scottish Collies - тези кучета са почти идентични на пръв поглед: двете породи имат една и съща дълга коса, заострена муцуна и малки изправени уши. Подобно сходство на породите се е развило благодарение на многобройните експерименти за размножаване, за да се обединят качествата на породата на шелти. В хода на тези експерименти бяха използвани индивиди от много други породи кучета, но основата за създаването на породата беше генетичният материал на шпиц и шотландски коли.

За разлика от високите и величествените коли, Shelties нямат толкова впечатляващи размери.

Както бе споменато по-горе, първият стандарт на тази порода е формиран през 1914 г., след което не е бил подложен на значителни промени.

• Средно тегло, Тези кучета се класифицират като миниатюрни породи кучета - по правило тежат най-малко 5 и не повече от 10 килограма. Понякога има лица от Шелти с незначителни отклонения от нормата, но това не се счита за тежко нарушение на стандарта.
• Средна височина Не е изненадващо, че някои са идентифицирали тази порода кучета като „мини-коли”. Ако някакво разнообразие от коли може да достигне височина от 70 сантиметра при холката, тогава оптималната височина за рафтовете на джуджетата ще бъде 35-37 сантиметра (съответно възрастни женски и мъжки). По отношение на растежа са допустими отклонения от не повече от 2,5 сантиметра от стандарта.
• Глава и муцуна. Малък продълговат тип, клинообразен. Муцуната е силно стеснена до носа. Черепът е плосък, на гърба на главата няма изразена могила. Спрете да изразявате леко. Добре видими плоски скули в муцуната.
• Нос. Лобът е малък, но добре развит с големи ноздри. Цветът е изключително черен.
• Зъби и устна кухина. Челюстите са тънки и еластични, добре развити. Ножична захапка. Специално предимство в екстериора се счита за еднакво зъби от 42 зъба.
• ушите, Не особено големи, поставени на малко разстояние един от друг. В тихо състояние те са прибрани, в състояние на възбуда стоят изправени, ушите им гледат напред.
• Очи. Очите на шелтите са малки, овални, леко наклонени. Клепачите прилягат плътно към очната ябълка, черни. При породите с тъмен цвят, ирисът е кафяв на цвят, при леки индивиди (например, мраморен цвят) е възможно наличието на синьо с шоколадови пръски.
• Neck. Не особено дълги, но силни, покрити със слой от развити мускули. Лекото огъване е почти незабележимо под дебел слой вълна.
• тяло, Гърбът е прав, има красив завой в лумбалната област, крупата е силно изразена, закръглена. Гърдите са дълбоки, но не особено широки.
• Крайници и лапи. Предните крайници са плоски, поставени паралелно, раменете са поставени обратно.Задните крайници също стоят изправени, бедрата и коленете са добре определени благодарение на развитите мускули. Скакателната става е достатъчно ниска, за да осигури по-голяма основна скорост. Лапите на шелтите са средни по размер, събрани в овална бучка. Пръстите трябва да прилягат плътно.
• на движение, Тези кучета се движат бързо, но лесно, изящно и гладко. Всяка стъпка - сякаш се плъзга по леда.
• Опашката. Опашката със средна големина е покрита с дебел слой вълна, също със средна дължина. Наведени ниско, в отпуснато положение, спуснати, върхът достига нивото на скакателната става. Според структурата опашката на шелтите е права, без усукан връх. В възбудено състояние, леко повдигнат, но не се издига над нивото на гърба. Върховете на опашката в цветни шелти обикновено са светли или бели.
• Вълна. Има две нива: дълга и груба предпазна коса, задържаща влага и студ; дебел, гъст и мек подкосъм. Когато гали вълна леко еластична. Гърдите, тилната част и шията са покрити с по-дълга коса, образувайки нещо като „лъвска грива“, скривайки ребрата и лактите.

Сред всички съвременни животновъди, Shelties се считат за изключително приятелска, весела и активна порода. Необходимо е да се разгледат основните характеристики на поведението на тези кучета при различни условия на задържане.

• независимост, Въпреки неограничената си отдаденост към собственика и членовете на техните семейства, тези кучета също са изключително независими. Това не е кучето, което ще ви следва всяка минута по петите и ще чака за всякаква подкрепа или инициатива от страна на собственика. Те няма да започнат да се свиват в името на деликатес и е невъзможно да се възстановят зоните за възрастни. Стелатите няма да безпокоят членовете на семейството си, ако видят, че не са в настроение за това сега, но с удоволствие ще се присъединят към всякакви намеци за игри и приключения.
• Отношение към собственика. Някои приписват тези кучета на семейни породи, което не е напълно правилно. Истинските приюти ще бъдат верни и ще бъдат предадени само на техния господар, но само неговите заповеди винаги ще бъдат безспорно екзекутирани и изпълнявани. С собственика, тези кучета се чувстват като връзка - те винаги знаят отлично какво иска. Те ще бъдат готови да го утешат в труден момент и да се забавляват в моментите на радост. Някои животновъди казват, че тези кучета са склонни да копират качествата и поведението на собственика си - затова постоянният контакт и подходящия план за обучение са толкова важни за отглеждането на тези домашни любимци. Такава лоялност трябва да се третира много внимателно. Ако веднъж сте укротили шелти, тогава другият собственик няма да може да го намери.
• Отношение към непознати. По отношение на непознати, тези кучета са изключително сдържани. Ако собственикът общува с непознат с положителна нота, която се отнася положително към самия куче, индивидът може да се подложи на удар или драскотина зад ухото. Що се отнася до останалата част от действието - доверието на тези кучета трябва да бъде спечелено. Ако зоните забележат явна агресия от страна на непознатия, тези кучета първо ще покажат предупредителни зъби и ще хленчат. Ако предупреждението не работи, те може да се втурнат към нарушителя, за да защитят господаря си. Ако шелтите тихо си почиват някъде в ъгъла или спящ, подходът на всеки непознат ще се счита за това куче като заплаха за нейното лично пространство.

• Отношение към други домашни любимци. Шелти са невероятно общителни кучета, които се опитват да намерят събеседник във всеки член на семейството си. Ако това е друг домашен любимец, например котка или друго куче, шелти ще направи всички опити да изрази желание да бъде приятел.Тези кучета са абсолютно неагресивни и не ревниви и затова поради постоянството си могат да се сприятеляват дори с най-упоритите домашни любимци.
• Отношение към децата. Неагресивните, активни и социални жилища се чувстват много добре с малки членове на семейството. Шелти се виждат в спътници за активни игри, забавления и приключения. Те не са отмъстителни и не помнят тормоза на бебета, обичат да защитават съня си и често дори стават истински възглавници за младите си членове на семейството.
• Вокални качества. Особеност на тези кучета е гъвкавостта на техния език. Те са способни да хленчат, изпищят, мърморят и дори мъркат в състояние на блажен мир. Като се имат предвид тези данни, шелфите приличат на домашни пачи крак, които обожават привързаност и прояви на внимание към своя човек. Опитният собственик на шелти се научава да разпознава желанията на кучето по тона на звуците, които кучето прави. В детството, прекомерната "нестабилност" на тези кучета може да донесе много неудобства - препоръчително е да се отбие появата на куче в къщата от прекомерни прояви на чувства.
• интелигентност, Всички индивиди, независимо дали са мъже или кучки, еднакво интелигентни и способни да обучават кучета. Шелти се смята за една от най-лесно тренираните породи - те имат невероятно бърз отговор и могат лесно да разпознаят всички команди на хоста. За да сте сигурни, че кучето ви слуша, достатъчно е да се уверите, че тя внимателно следва вашите движения и очи. Шелетите се разглеждат слабо като прояви на всяка агресия - морална или физическа и затова трябва да бъдат изключително внимателни и тактични в обучението.
• Самотата. Въпреки отличните качества на охрана, тези кучета не могат да седят дни, за да пазят нечия собственост. Те изискват постоянна комуникация и не толерират, когато собственикът дори не разполага с половин час на ден всеки ден. Затова не се препоръчва тези кучета да се избират за хора с тесен дневен график.

Много от опитни животновъди понякога объркват представителите на породите шалти и коли. Наистина, има породи кучета, които имат две или повече разновидности в зависимост от размера и височината на кучетата: например, дакел и мини-дакел. Въпреки това, в този случай, тя ще бъде за дори и подобни, но независими породи кучета.

Помислете какво е общо и каква е разликата между външните и вътрешните качества на тези две породи.

Една от основните разлики на тези кучета е родното място на породата. Ако шелфите се появяват и се отглеждат изключително на Шетландските острови, тогава домът на коли е в районите на Северна Англия и Шотландия. И двете породи кучета първоначално са били овчарски кучета, но за размножаване на шелтите са били използвани шпицови кучета, папиони, царски шалове, шипърки, исландски и гренландски овчарски кучета, а генетичният материал на шотландските и ирландските сеттери и хрътки са били използвани за разработване на коли.

Такава външна прилика на тези кучета се дължи на факта, че по време на експериментите на шелтите се използва и генетичният материал на колиите. Въпреки това, наличието на гени от други кучета има своя ефект, поради което тези породи все още не са напълно идентични, както външно, така и по темперамент.

Кучетата се различават по вид.

• размери, Ако се придържате към стандарта, максималната височина за шелтите не трябва да бъде повече от 39 сантиметра при холката (и не по-малко от 33), докато при колите тези стойности могат да достигнат от 51 до 70 сантиметра, в зависимост от сорта.
• цветове, В стандарта на породи коли, само три официални цвята са позволени, а на тези цветове има повече - 4.
• Форма на главата. Кучетата на колите се характеризират с тясна и дълга глава, в случая на шелти, тя е много по-къса и по-широка. Освен това краката на Sheltie са много по-добре изразени.
• ушите, Ушите на Шелти са много по-широки и стоят много близо един до друг, за разлика от колиите.

И двете породи кучета са изключително общителни и приятелски настроени, но много собственици посочват, че шелтите са много по-активни от коли. Sheltie е по-подходящ за активни собственици, които предпочитат дълги и интересни разходки с игри и забавления. Коли са по-спокойни, разумни и самодостатъчни. Смята се, че те са по-подходящи за възрастни и възрастни хора като отлични спътници.

Например, шелфите почти винаги ще следват собственика си и ще се опитат да привлекат вниманието с цялата си сила. В допълнение, sheltie просто не може да устои дълго време, за да бъде сам. Що се отнася до коли, тези кучета ще мислят още сто пъти, преди да ви следват. Те не обичат да губят енергията си и е по-добре да си почиват в ъгъла, отколкото те притесняват.

Стандартът ICF позволява 4 официални цвята за кучетата Sheltie.

• Черно и черно и бяло, Доста често срещан вид цвят в Шотландия. Тази опция също така позволява малко количество кафяви маркировки на лицето и крайниците. Характеристика на цвета: черна глава, черно тяло, грива на гърдите е бяла, както и крайници на нивото на метакарпуса и долу.
• Sable. Един от най-обичаните цветове сред животновъдите се отличава с ярка грива на гърдите и тяло, върху която може да се разположи цяла палитра от цветове в различен ред, от ярко червени до златни. Основната разлика в цвета е пълното отсъствие на сиви и избледнели зони.
• Трикольор. В този случай палтото на гърдите на кучето е бяло, а по цялото тяло са подредени кафяви и червени оттенъци.
• Мрамор или Синя Мерла. В този случай има светла или синкава коса с тъмни замъглени петна по цялото тяло на кучето, включително муцуната и корема. Гърдите обикновено са бели.

Благодарение на високата интелигентност и доверието на шелти към собственика им, образованието на тези кучета е бързо и безболезнено. Както собственикът, така и кучето се наслаждават на умствена и физическа подготовка - тези домашни любимци обичат точно да изпълняват команди и да търсят благоволение към своя собственик.

За да направите обучението на шелти колкото е възможно по-безболезнено, трябва да вземете предвид няколко точки.

• Бъдете търпеливи. Не забравяйте, че всеки трик изисква много повторения за добро запаметяване и възпроизвеждане, не изискват от кучето мигновено подчинение. Изразявайте недоволство от гласа си, но не допускайте ситуации на открита агресия с побои или обиди.
• Външни стимули, Основната задача в обучението на тези кучета е да постигне спокойна реакция към чужди звуци и действия, които ги отвличат. Това включва шум, излагане на други членове на семейството или други домашни любимци. Първо, обучението трябва да се проведе в най-тихото място, за да може животното да се концентрира. След шест месеца тренировка си струва постепенно да се прехвърли на улицата, така че кучето да няма проблеми със социализацията.
• Методи за насърчаване. Ако животното правилно изпълни вашите инструкции, не забравяйте за баналното насърчение и похвала. Обичайното, но нежно „Браво!“ Понякога е достатъчно, за да мотивира кучето за цялата тренировка.
• Дейност. Шелетите са много активни, неспокойни и игриви - може да е трудно да се концентрирате върху едно действие.

Важен елемент в съдържанието на всяко куче е редовната здравословна диета с витамини и минерали.В основата на диетата на кучетата Sheltie трябва да бъдат храни с високо съдържание на животински протеини. Останалата част от менюто е заета от растителни храни, добавки и лакомства.

• Основното ястие. На първо място, това е сурово месо с малко количество мазнини - телешко, говеждо, агнешко, пилешко, пуешко, заешко месо. В допълнение към месото, могат да се използват карантии под формата на далаци, черния дроб и сърцата. Отличен заместител на месото ще бъде и морска варена риба (винаги с малко кости). Преди животното да навърши 2 месеца, месото трябва да се сервира в настърган вид. Не забравяйте, че месните продукти трябва да приемат поне 50% от дневния хранителен режим на кучето.
• Билкови добавки, Следните зърнени храни могат да се използват като хранителни растителни храни: ечемик, ориз, елда, овесена каша. За да направите каша по-вкусна за куче, се препоръчва да ги сварите в бульон с карантии или месо. Можете също да добавите магданоз, копър, маруля към нарязани зърнени храни (листа от глухарче или млада коприва могат да се използват като заместител на сол). Най-малко веднъж на всеки 2-3 дни шелфи трябва да се дава пъдпъдъци или пилешки жълтъци (сурови), бели - само варени.
• лакомства, Добро допълнение към основното ястие може да служи растително пюре, плодове (малини, ягоди), но не трябва да се прекалява с деликатеси. Зеленчуците трябва да са свежи и сочни. Преди да използвате плодове или зеленчуци, трябва да се консултирате с ветеринарен лекар, за да се избегне възможността от алергии. Сухите плодове могат да се използват като заместител на пресни плодове - просто ги обожавам.
• Готова храна, Разбира се, за хранене на тези кучета, можете да използвате както натурална храна, така и готова индустриална храна. В този случай, експертите препоръчват избора точно премиум храна и по-висока (за малки кучета).

Shelties имат здрав стомах, който им позволява да усвояват почти всички видове храни. Само продукти, които са еднакво вредни за всички кучета, остават вредни тук:

1. всякакъв вид сладкарски сладкиши;
2. тубулни кости (затрудняват храносмилането, забиват се в гърлата);
3. всички хлебни продукти или други продукти от пшенично брашно (например, тестени изделия);
4. картофи, бобови растения и плодове с високи нива на киселинност и мазнини;
5. храна за хора (пикантни, пушени, солени, кисели, пикантни храни);
6. всички млечни продукти, само ферментирало мляко (извара, сирене, суроватка) са разрешени.

Оригиналите първоначално се използват точно като овчарски породи кучета, притежаващи доста дълга коса и силен имунитет за оцеляване в суровите условия на дъждовната Шотландия. Благодарение на силния им имунитет, тези кучета са станали имунизирани срещу най-честите заболявания. Ето защо Основната част от грижите за тези домашни любимци се свежда до редовни разходки и грижи за тяхната красива и пухкава кожа.

Както вече споменахме, тези кучета не понасят дълго време на едно място. Те се нуждаят от чист въздух, редовни разходки и упражнения. Шелти просто обичат да преследват фризби или топка през просторните полета, често търсейки насекоми или малки животни в тревата. В този случай, шелфите се опитват да привлекат в своите развлечения и игри на собственика, без които тяхната разходка ще бъде просто невъзможно. Ето защо тези кучета не могат да бъдат държани на улицата или във волиера. Идеалният вариант би бил двукратен ходене с общо време 2-3 часаЗа кучета този показател е малко по-висок.

Честотата и продължителността на разходките могат да варират в зависимост от сезона или възрастта на кучето. Така че, ако говорим за още млад Шелти или кученца, тогава те трябва да се разхождат поне 2-3 пъти на ден, не повече от половин час.През зимата продължителността на разходките е намалена - при млади хора имунитетът все още не е напълно оформен, за да се бори със сериозни заболявания. Освен това ледените пътища са характерни за зимата, от която крайниците на едно младо куче могат да се оформят неправилно.

Основният проблем в грижите за тези кучета е именно тяхната гъста и дълга коса, присъствието на която за много бъдещи селекционери е причина за изоставяне на кучето. Мнозина смятат, че такова палто е гаранция, че апартаментът винаги ще има мръсотия и огромно количество вълна на всяка крачка. Това твърдят опитни животновъди Този проблем възниква само при мързеливи собственици, които са нечестни по отношение на миенето и разчезването на тези кучета.

За да предпазите себе си и апартамента си по време на подслон, трябва най-малко два пъти седмично да разресвате домашен любимец с дебела четка или гребен под формата на ръкавица. В допълнение към премахването на мъртвата коса, тези устройства ще осигурят на кожата на кучето приятен и лечебен масаж. Разресването се извършва на два етапа - първият слой се обработва първо и след това горният слой на подкосъма.

Въпреки такава гъста и дълга коса, шелфите не се нуждаят от редовно и пълно къпане. Пълно измиване на вълна с шампоан и лосиони трябва да се извършва не повече от 1 път на 2 месеца. Не се страхувайте да ходите с тези кучета в дъжда - тази порода няма характерна миризма на кучета.

Най-малко веднъж седмично трябва да почиствате ушите, да миете очите и почиствате зъбите. Не забравяйте да регулирате дължината на ноктите. Не пренебрегвайте обичайните рутинни изследвания, за да определите състоянието на която и да е част от тялото на кучето.

Не пренебрегвайте здравето на вашия домашен любимец - следете за активност, апетит, настроение и екскременти. Преди да изпратите шелти за първата улична разходка, не забравяйте да се свържете с вашия ветеринарен лекар за необходимите ваксинации.

Невъзможно е да се каже, че техните собственици избират определени специфични прякори, характерни само за шелфове, за тази порода кучета. Най-често това са напълно различни имена, предназначени да победят определено качество на домашния любимец: красота, цвят, активност или чистокръвен.

Популярни имена за шелти момчета: ахат, вълк, сиво, Жак, примамка, Марсел, Мрамор, Нерон, Оскар, Рудолф, Фред, Чарли, Яшер.

Момичетата от Шелти често се наричат: Ира, Бети, Хера, Зара, Илда, Криста, Линда, Мира, Поли, Сетти, Ола, Холи, Шетти, Елена.

Най-интересното за породата Шелти в следващото видео.