Tosa Inu: характеристики и съдържание на породата

Чистокръвният японски мастиф е малка и непредсказуема порода. Репутацията на Тоса Ину беше неблагоприятно засегната от заблудата, че това е изключително агресивно куче. Освен това високата цена на кученцата също не допринася за растежа на нейната популярност. Всъщност това е много спокойна, благородна и невъзмутима порода. Въпреки това, има тънкости на характера и съдържанието, които трябва да знаете, преди да закупите кученце.

В породата Тоса-Ину се смесва различна кръв: мастиф, булдог, бултериер, датчанин. Естествено, появата на този мастиф се случи в Япония, тъй като има специално отношение към бойните кучета. Този вид развлечение е предназначено за богати хора, интензивно се развива от XIV век.

Тогава представители на породата Нихон-Ину взеха участие в битките, но загубиха за по-силни и по-силни европейски кучета - булдоги, бултерии, мастифи и др. Тогава бе решено да се пресече Нихон Ину с булдоги и бултери. По-нататък се прилага последователно кръстосване с мастифи, германски мастифи, указатели и св. Така се появява Тоса Ину във формата, в която съществува.

Породата процъфтява в периода от 1925 до 1933 година. Породата почти изчезнала по време на Втората световна война, тъй като гладът в японските земи бил много силен. По-голямата част от Тоса Ину бяха унищожени, само няколко души бяха спасени от животновъдите, рискувайки собствената си глава, защото кучетата трябваше да се хранят и много ядоха. Благодарение на настаняването им в слабо населени райони, породата беше спасена от смъртното наказание. След известно време броят на кучилите се възстановява благодарение на ентусиазма на животновъдите.

Днес Тоса Ину живее предимно в страната, където са били отглеждани и използвани като охрана в домовете на заможни хора. Това е бойна порода, нейните представители са много устойчив, силен и мощен. Те атакуват без да знаят съжаление. Изглеждат изключително впечатляващи, докато са отлични пазачи. Наистина, агресивността е "ядрото" на характера на Тоса-Ину, така че трябва да бъде добре образовано, да се прави последователно. Собственикът трябва да има твърд и спокоен характер.

В европейските страни почти никога не се срещат представители на породата, които напълно отговарят на стандартите му. В съответствие с изискванията на стандарта, кучето от тази порода трябва да има следните характеристики:

• форма на квадратна глава;
• триъгълна челюст, леко стърчаща напред, ножична захапка;
• силен паст;
• черен нос;
• дебели устни;
• тъмнокафяви очи, изглеждат интелигентни, уверени и спокойни;
• триъгълни висящи уши;
• къс дебел мускулен врат с гънки на кожата (суспензия);
• силно мускулно тяло с прав гръб;
• вдигнат корем;
• прави и дълги крака със здрави кости; задните крака трябва да имат правилни ъгли на артикулация;
• опашката е висока и достига скакателната става.

Здраво куче може да тежи до 70 кг. Растежът на кучето достига 70 cm, женски - до около 60 cm. Кафяв цвят с различни тонове е характерен за вълната - по-тъмен в областта на ухото и шията, останалата част от тялото е по-светла.Наличието на едно или повече бели петна в областта на гърдите е приемливо. В други области на тялото не се допуска наличието на бели петна. Текстурата на вълната трябва да бъде здрава, къса, дебела.

По естеството на Тоса Ину - това е търпеливо и смело куче. Липсата на порода е наличието на остра муцуна. Към пороците се включва страхливост, липса на доверие в поведението, слаби и тънки кости, както и наличието на силна закуска или недокуска. Породите (т.е. дисквалифициращи характеристики) са моноризъм и крипторхизъм.

Въпреки факта, че Тоса Ину е бойна порода, няма агресия и гняв с правилното възпитание. Няма проблем да държим кучето в семейство с деца, всички домакинства ще го обичат. Тоса Ину имат гъвкав, търпелив и грижовен характер, докато са много активни.

Ако има нужда, то това куче е в състояние да лежи неподвижно за дълго време, без да привлича вниманието към себе си. Тя е подправена и упорита, необичайно е да лае без причина. Тоса ину са приятелски настроени и ако се социализират и възпитават от ранна възраст, то те напълно отсъстват дори по отношение на външни лица.

Това са много отдадени кучета. Те не биха им позволили да се обидят, те дори не биха позволили на непознат за тях с враждебни намерения. Те са смели и смели кучета с невероятна сила. Кучето от тази порода има огромно вътрешно достойнство. Ето защо Учителят трябва да е толкова силен по дух, че кучето ще разпознае неговото предимство. Купи Тоса Ину се нуждае от ранна кученска възраст и се обучава от самото начало.

Да се ​​отгледа възрастно куче е невъзможно. Представители на тази порода са любящи за деца, но не е желателно детето да остава насаме с тях. Те не обичат да играят с деца, но ясно контролират, че малкият изследовател не се вреди на себе си в процеса на познаване на света. Но ако детето се качи на кучето, може би ще действа агресивно. Собственикът на Тоса Ину признава само един член на семейството, останалите ще бъдат взети спокойно и лоялно, но няма да се подчиняват.

Кучето трябва да бъде постоянно наблюдавано и собственикът трябва да го направи. Тя е спокойна почти през цялото време, но може да покаже агресия, ако някой атакува нейната почивка. Само непрекъснатото обучение ще помогне за решаването на проблема с честите огнища на агресията на Тоса-Ину.

Отличителна черта на кученцата Тоса-Ину е активността и игривостта. Само на възраст на кученце, тази порода тече, прави шум, се радва и скача. Те са толкова пъргави, мобилни, че собственикът трябва да държи очите си върху домашния любимец и непрекъснато да го заема с нещо, което води до процеса на игри. Израснал, Тоса-ину става по-спокоен, спокоен и благороден.

Ако собственикът няма достатъчно време да остане близо до домашния си любимец, или естеството на неговата работа е такова, че той отсъства дълго време у дома, по-добре е да няма куче от тази порода. Ако кучето не вижда собственика дълго време, той престава да го възприема като основен, оставя подчинението и веднъж по време на избухване на агресия собственикът може да не го засегне или да го успокои. Не е трудно да се грижим за японските мастифи, но има правила, които трябва да се спазват, за да се предотврати болката на Тоса Ину.

• Измийте кучето трябва възможно най-рядко, само в случай на спешност. Два пъти седмично трябва да го разресвате. За да направите това, поставете четка с гумени зъби.

• Трябва редовно да преглеждате очите и ушите на Тоса-Ину. Чистите очи са задължителни за здравето на кучето.веднага щом в тях се появи т.нар. постоянна сълза, трябва да посетите лекар, за да не се разпространи инфекцията.

• Почистване на ушите при необходимост.Веднага след началото на периода на кърлене, е необходимо да се инспектира кучето след всяка разходка, като се отстраняват паразитите, ако е необходимо.

• Вратни гънки - Това е обект на специално внимание, тъй като появата на пелени обрив може да доведе до поява на нагряване. За да избегнете обрив от пелени, през лятото трябва да използвате влажна кърпа за третиране на областите между гънките ежедневно, а в други периоди - през ден.

• Задължителните процедури за грижа за Tosa Inu включват и редовно почистване на ноктите. Собственикът може да го направи сам вкъщи, използвайки кръгли ножици, а за помощ можете да се свържете и с громер. Обикновените ножици за нокти няма да работят, тъй като са много травматични за ноктите на кучетата - те счупват нокътните пластини и водят до напукване.

• зъби също трябва да бъдат почистени, защото в противен случай може да има плака, зъбен камък. За почистване на зъби е необходимо да се използват специални пасти, както и играчки.

• Всички процедури трябва да се извършват от първите месеци от живота на кученцето, свикнали с тях., Ако това не е направено, тогава се съгласявате с възрастно куче няма да работи.

• Съхранявайте Тоса Ину в градски апартамент може да бъде много трудно, както и за кучета и собственици. Удобно и удобно, кучето ще бъде в частна къща, където има ограден двор и волиера, където може да ходи, а през лятото и началото на есента - и да живее. В студения сезон кучето трябва да е топло, у дома. Кучето трябва да има собствено място за сън и да се храни.

• Разхождайки кучето на мястото, където живеят хората, трябва само на каишка и в муцуната. Тъй като те са представители на бойна порода, те могат да навредят или изплашат деца или възрастни. Поводът трябва да е достатъчно дълъг, за да не причинява дискомфорт на животното, но да позволи на собственика да реагира навреме на извънредна ситуация. Нека кучето да се измъкне от каишката може само когато детската площадка е оградена или зелени площи. Но дори и там трябва да се уверите, че наблизо няма никой, който да страда. След като оставите кучето на каишка, трябва постоянно да наблюдавате къде се намира и какво прави.

Представителите на породата имат доста силен имунитет. Те се нуждаят от редовна и правилна грижа, след това възможността за поява на болестта е минимална. И също така трябва редовно да се ваксинират. Най-честите заболявания на породата са ставни дисплазии на лактите и бедрата. Веднага след като собственикът забележи, че кучето боли да се движи, той трябва незабавно да се свърже с ветеринарния лекар. Ако кучето е бавно, тъжно, отказва да ходи, лъже, рядко става, трябва незабавно да се обадите на лекар.

Диетата на японския мастиф трябва да бъде добре развита. Най-доброто от всички, ако се прави от ветеринарния лекар, който съставя менюто, размера на порцията, и също така показва колко често кучето трябва да се храни. Ако собственикът работи през деня и не може да приготви прясна храна за домашния любимец, той може да яде суха храна. Въпреки това, неговата категория трябва да бъде или премиум или супер-премия с високо съдържание на здрави мазнини и протеини. Но приоритет е все още естествената храна.

Сол и сезон с нищо ястия за японския мастиф не може. Не можете да го лекувате със сладкиши, пушени меса, мазни и пържени храни. Основата на диетата трябва да бъде постно месо, зърнени храни, много зеленчуци и млечни продукти.Ако възнамерявате да хранят карантиите на кучето, те трябва да бъдат сварени. Белегът може да се даде суров.

Отглеждане на кученца организми изискват три или четири пъти на ден храна, и възрастни кучета се нуждаят от два пъти на ден. Кученцата трябва да ядат калцинирано извара, кефир. Малките кученца консумират витаминен комплекс, предписан от ветеринарен лекар. На 8 месеца, кучето се прехвърля на възрастен два пъти на ден, това се отнася и за диетата.

Метаболизмът на Tosa Inu е бавен, в допълнение, те са склонни към увеличаване на теглото. Веднага след като кучето започне да се възстановява, трябва да преразгледате диетата си, да намалите размера на порциите, в противен случай заболяванията на бъбреците и черния дроб са неизбежни. За да разберете дали едно куче има излишно тегло, трябва да почувствате ребрата му - ако последните две ребра се открият лесно, всичко е наред. Веднага след хранене не е необходимо да ходите с кучето, за да се почувства физическо натоварване. Също така трябва да се грижите за присъствието на витаминни комплекси в кучешката диета, за да предотвратите риска от поява и развитие на ставни дисплазии.

Храносмилателната система на Tosa-Inu е много чувствителна към качеството на консумираните храни. От лошото качество на продуктите може да е алергична. В допълнение, те са склонни към алергии към риба и пиле, така че тези продукти трябва да бъдат въведени в диетата с повишено внимание. Първите признаци на алергична реакция са кожен обрив и сърбеж. Ако пропуснете първите прояви на алергия, загубата на коса ще започне в засегнатите райони.

Най-честата грешка на собствениците на представители на тази порода е, че искат да „вдигнат” кучето възможно най-скоро, за да предпазят жилището. Опитните развъдчици са, че това не трябва да се прави. Издигайки кученце от тази порода, акцентът трябва да се направи на съвсем различно.

По-добре е професионален кучешки специалист да обучи кученцето и да изготви план за обучение, като избере необходимата степен на интензивност и продължителност на физическата активност в съответствие с възрастта и развитието на кучето. Уроците трябва да се провеждат в специализирани, изоставени места, тъй като кучето трябва да е без каишка.

Представители на породата добре тренираме, екипите се учат бързо, има малко проблеми с обучението. Но първоначално собственикът трябва да обясни на кучето, че е лидер, така че тя да го приеме сериозно. Тоса Ину се нуждае от развитие на мускулите, така че упражненията трябва да бъдат редовни и стабилни. Но когато тренирате кученца, трябва да запомните крехкостта на гръбнака им, без да ги претоварвате.

Въпреки спокойствието и благородството на кучето, то все още принадлежи на бойната порода. Ето защо е необходимо тя да бъде завършена с хора, които имат представа какво означава това. Не бива да започвате кученце от тази порода с хора като:

• тези, които не са готови за дълги разходки и редовно пътуване извън града, за да обучат куче;
• живеещи в малък апартамент;
• не е запознат с обучението на кучета;
• които искат да имат куче, което показва агресия;
• не е в състояние да разпознае променящото се настроение на кучето;
• онези, които не държат куче с тегло 40–60 kg на каишка;
• хора, които нямат огромни резерви от търпение;
• способни да прилагат физическата сила на животното, предразположено към използването на принудителни методи на образование;
• тези, които нямат възможност да се обърнат към обучителя-кинолог да разработят стратегия за обучение и да премахнат проблемите, възникващи в образованието.

Вижте как изглежда кученцето Тоса Ину една година, вижте видеото по-долу.